Защо Арсенал отново ще остане без трофей?

Защо Арсенал отново ще остане без трофей?

Най – великият лондонски клуб Арсенал, почти цяло десетилетие не познава усещането да спечели трофей, без значение в кой турнир. Някои суеверни фенове, биха направили предположението, че над тима воден от Арсен Венгер тегне черна прокоба, която е направена в края на сезон 2003/2004, в който „артилеристите” триумфираха във Висшата Лига, печелейки с рекордно постижение – (без нито една загуба – 26/12/0). За последно Арсенал се наложи над Манчестър Юнайтед във финала за “FA Cup” през пролетта на 2005г. и от тогава до сега, футболисти и ръководство остават неизменно с празни ръце и вместо купи, подаряват на своите фенове похабени надежди и безбройни разочарования.

Това, че „топчийте” са най – успешният лондоснки клуб не го казваме ние, а статистиката. Арсенал са ставали шампион на Англия цели 13 пъти, а по – големите им конкуренти в първенството, които също са столични тимове – Челси и Тотнъм са триумфирали в Премиер Лийг общо 6 пъти (Челси 4, а Тотнъм 2). 

Но каkво от това, след като почти 10 години, „ТОП 4” в Англия е максимумът, с който „артилеристите” могат да се похвалят. Да определено това е „върхът”, на който ставаме свидетели през този голям период от време, а да не говорим, че в последния сезон, Арсенал можеше да бъде съборен от този „връх” и то от кръвния си враг Тотнъм - само една точка раздели червения лондонски тим от „шпорите”. Явно това разбуни духовете на „Емирейтс”, алармата за тревога се включи и сякаш Арсенал се събуди за нов футболен живот. 

Отборът воден от Арсен Венгер е замесен в люта битка за титлата в Англия и до миналия кръг оглавяваше първенството, гледайки от високо своите конкуренти Манчестър Сити и Челси( не изключваме и Ливърпул, но за сега „мърсисайдци” изостават малко повече от гореизброените състави). Феновете отново започнаха да мечтаят, че техният любим тим ще е господарят на Острова. Защо обаче тази приказка, която започна толковa обещаващо няма да има своя щастлив финал? Отговорът не е само един, но ще се опитаме да обобщим основните причини, които водят Арсенал отново към 4-тото място във Висшата Лига.

Първо ще започнем с това, което направи Арсенал един от основните фаворити за спечелването на първенството в Англия. Това е сезон, в който отборът не се раздели с никой от ключовите си футболисти(Жервиньо, Чамак и Вито Маноне са далеч от ключови играчи). Да не повярва човек, но Арсенал не стига, че не продаде пореден свой талант, ами направи и рекорден за своята история трансфер, привличайки Месут Йозил за 50 млн. евро. Германецът се вписа бързо в схемата на игра и помага до момента успешно в борбата за титлата. Още един факт, който не е за пренебрегване, е че „младият състав”, с който Арсенал се е славел през годините, вече не е толкова млад, а по – скоро много зрял и опитен. В отбора виждаме футболисти като: Косчелни(28), Б. Саня(30), П. Мертезакер(28), Т. Росицки(33), М. Артета(31), С. Касорла(29) и М. Фламини(29), разбира се около тези състезатели има и от младите таланти като Д. Уилшър, Т. Уолкот, А. Рамзи, С. Гнабри и т.н. Това са позитивите, които все още поддържат надеждата, че „артилеристите” ще се окичат с медалите в края на сезона. 

Какво обаче ще се обърка и ще забатачи Арсенал отново в битката за местата даващи право на участие в ШЛ? На някого може да му се стори смешно, но в състава няма достатъчно класа и дълбочина, за да се пребори за каквото и да е било през сезона. В нападение се разчита на футболист, който е меко казано „дърво”, в което топката се удря и рядко попада в противниковата врата, в повечето случаи тя отива далеч в трибуните или в аут. Разбира се става дума за Оливие Жиру, който определено не е за Арсенал, а по би му подхождал някой отбор в средата на „Чемпиъншип”. Лукас Подолски и Никлас Бендтнер? Подолски макар да е далеч по – добрият избор пред Жиру е „абониран” за скамейката, а Бендтнер е често контузен и малкото игрови минути, които получава определено не помагат за ефективността му в атака. Най – голямата загуба за Арсенал е тежката контузия на Уолкот (6 месеца извън терените), който можеше да помогне за спечелването на титлата и ако беше здрав, едва ли статията щеше да бъде толкова песимистична. Да „артилеристите” имат уникална халфова линия, която макар и страхотна, не е полезна, когато половината е в лазарета. Арън Рамзи, който играе сезона на живота си има вероятност да отсъства още месец. Джак Уилшър също е измъчван от контузии, а и буйният му нрав често носи картони, вадещи го за няколко мача. Росицки е със счупен нос, но не само халфовете, а всички футболисти от Арсенал имат „склоността” да се контузват и то за сериозен период от време. Да си го кажем в прав текст, контузиите и то на основни футболисти е една от главните причини за идващия провал на „топчийте”. Не случайно в медийте излезе информация, че Арсен Венгер търси спешно нов кондиционен треньор, който да помогне избягването на тежки травми, които не един или два пъти са препъвали Арсенал в първенството. 

Програмата на Арсенал за идните два месеца е меко казано кошмарна:
8.02. 14 – Ливърпул – Арсенал – ВЛ (Висша Лига)
12.02.14 – Арсенал – М. Юнайтед – ВЛ
16.02. 14 – Арсенал – Ливърпул – ФА Къп
19.02. 14 – Арсенал – Б. Мюнхен – ШЛ
Следват малко по – леки мачове със Съндърланд, Стоук Сити и Суонзи, за да се стигне до новата порция от убийствени срещи:
11.03. 14 – Б. Мюнхен – Арсенал – ШЛ 
16.03. 14 – Тотнъм – Арсенал – ВЛ
22.03. 14 – Челси – Арсенал – ВЛ 
29.03. 14 – Арсенал – Манчестър Сити – ВЛ
05. 04. 14 – Евертън – Арсенал – ВЛ

Тази програма означава, че същинският тест за Арсенал тепърва предстои. До момента лондончани изиграха своите по – леки срещи и се справиха добре, но в истинските мачове, при този така натоварен цилъл от двубои, шансът Арсенал да спука гума е огромен, а с оглед програмата, която го чака, май ще добута финала на сезона на джанти. 

Със смешното нападение в лицето на Жиру, осакатена халфова линия и не на последно място липсата на лидер в отбора, Арсенал отново ще драпа за четвъртото място в най – интересното първенство. Въпреки острата нужда от класен нападател, вчера стана ясно, че Ким Калстрьом ще дойде на „Емирейтс”, който ще запълни празнината в средата на терена, която се получи след червения картон на Фламини, вадещ го за 4 мача, но по никакъв начин няма да реши колосалните проблеми в атаката на тима. Липсата на лидер е друга не толкова маловажна причина, която спъва състава за по – добри резултати. В Челси човек веднага се сеща за Еден Азар, Ливърпул намери своя лидер в лицето на Суарез, в Манчестър Сити Яя Туре дърпа победосно колесницата на „небесно – сините” към титлата, а дори калпавият в момента Юнайтед си има своя Рууни, а вече дори и Хуан Мата. Кой е лидерът на Арсенал? Не, не е паметникът на Анри на входа на „Емирейтс”, който ще остане в сърцата на всички фенове на отбора( и в нашите сърца). Просто е, в Арсенал няма изявена фигура, която да вдъхнови състава в тежките мачове и да го поведе към успеха. Джак Уилшър може да се превърне в такъв футболист, но още е прекалено млад и невъздържан, за да носи този тежък кръст. 

В Шампионската Лига Арсенал среща носителят на трофея от миналата година Б. Мюнхен. Направо си е налудно да помислим, че баварската машина, може да бъде спряна от „артилеристите”. Във футбола стават чудеса, но в повечето случаи класата и по – добрият отбор побеждават, както ще се случи и в този сблъсък. За FA Cup Арсенал среща преродения Ливърпул, който по всяка вероятност ще отстрани лондончани. Първо, Венгер през годините е показал, че не уважава достатъчно този тип турнири и пуска „експериментални” състави дори срещу големите отбори, какъвто е и Ливърпул, второ цел номер едно ще бъде битката до край за титлата, а излишно хабене на сили за FA Cup едва ли попада в сметките на френския специалист. 

Като теглим чертата, за пореден път малката радост, която ще стопля сърцата на привържениците на Арсенал е, че отборът по всяка вероятност отново ще финишира преди Тотнъм в класирането, а снимките с шампионски титли ще пожълтяват все повече, спомените за непобедимия Арсенал от 2003/2004 ще избледняват все повече, но надеждата, че някой ден футболист като Анри ще се появи на „Емирейтс” и ще поведе отбора към върха ще остане вечна!