Лудогорец вече е национална кауза

Лудогорец вече е национална кауза

Напълно естествено е едно такова твърдение, обособено дори в заглавие, вече да е породило доста недоволство. Със сигурност множество привърженици на футбола в България въобще не са съгласни, че отборът от Разград може да изпълнява такава функция. Аргументите им са също толкова безкрайни, колкото безкраен е външният дълг на Гърция. 

Собственикът на „зелените” е обвиняван във всякакви грехове – от това, че купува мачаве, съдии, „пробива” играчи, та се стигне до това, че нарушава демократичните устои на „обективната” българска журналистика. Ако Лудогорец влезе в групите на Шампионска лига, очакваме критиките да станат още по-тежки, въвличайки Домусчиев във финансиране на синутските бунтовнците от Ислямска държава, борещи се до последния човек за завладяване на Ирак. Неведнъж към феновете на лудогорци различни анализатори са се отнасяли с подчертано снисхождение. Били една шепа хора, а българският шампион не може да стане голям отбор, защото нямал публика. Разбрира се тези критики пишем в графата „несериозни” и веднага обръщаме поглед към реалностите в нашенкия футбол. А те, за голямо съжаление на тези, които точат брадвата на разградчани, сочат именно обратното. 

Едно от най-често срещаните обвинения към отбора предвождан от Георги Дерменджиев е, че в него играя 90% чужденци и именно поради това не може да се нарече български. Да му се пришие званието „национална кауза” пък било смешно и немислимо. Всъщност подобен аргумент е крайно несериозен, имайки предвид какво се случва във висшата ни лига, където повечето футболисти са чужденци. По-лошото е, че те са и основни играчи на своите отбори. 

Определено това е световна тенденция не само на клубно, но и на национално равнище. Тези, които смятат, че Гранит Джака, Джардан Шакири, Джамайли и Инлер са етнически швейцарци, моля да намерят на картата Албания и да прочетат за нейните културни особености и именна традиция. От друга страна е много тъжно, че посредствени до средни по възможности чуждестранни футболисти превъзхождат нашите. За причините обаче трябва да се произнесат т.нар. анализатори, които в момента обаче са ангажирани с опазване свободата на словото. 
Друг любим на мнозина аргумент да не подкрепят Людогорец в Европа е, че на клубно ниво не може да има националност. Същото било и в Испания, където феновете на Барса никога не могат да викат за Реал и обратно. Съвършено верен довод, въпреки, че трябва да признаем, че е изключително наивно да приемаме винаги като нещо вярно и добро, това което пристига от запад. За жалост подобни разсъждение, касаещи вечната вражда между Барса и „Белия балет” са неприложими в българската реалност. Причината е една единствена. Докато нашите отбори вече са отпаднали от европейските клубни турнири, докато Вили Вуцов прави тежки разбори, раздава присъди, Краси Балъков се мъчи да произнесе името на отбора, от който е загубил Литекс на европейската сцена, и докато на Стойчо Младенов му липсва вариантивност срещу скромния Зимбру, домакините на Реал и Барса се чудят кога ще пристигнат новите витрини за клубните музеи. Старите вече не побират всички отличия, които са спечелили тези отбори. В това число разбира се може да включим отбори като Атлетико, Севиля, Валенсия и т.н. С други думи, националния коефициент на Испания е толкова голям, че феновете могат спокойно да си покрепят отборите и да не се притесняват за бъдещето на клубния си футбол. В България обаче не е така. Повече от очевидно е, че българските отбори изостават от средните европейски, дори няма нужда да говорим за водещите. Липсва професионално отношение, адекватна кадрова политика, и най-важното – качествена база. За да бъдем обективни, трябва да кажем, че Лудогорец се справи успешно с повечето от цитираните проблеми. Възлов ще се окаже и проблемът, че ако продължава това представяне на родните футболни дейци, скоро националният ни коефициен съвсем ще удари дъното, а само 2 до 3 отбора ще имат излаз в Европа. 

Разбира се последното ще бъде крайно негативно за развитието на този спорт у нас, защото каквото и да си говорим мачовете на европейска сцена са тези, които могат да ти покажат до къде си стигнал. Това са мачовете, от които може да се изкарат пари, да те забележат и т.н. Както се казва, всеки може на стадион „Бончук” при сегашното състояние на този обичан отбор. В тази връзка днес около 22ч. вечерта футболни деятели, фенове и състезатели, задължително трябва да са завързали по един два зелени шала, да са се прекръстили по 3-4 пъти и да се молят играчите на Георги Дерменджиев да направят нов запомнящ се мач. 

И накрая идва и любимият аргумент на всички фенове, коментатори и анализатори. „Подрепям националния отбор, защото той е на всички българи, при клубните не е така”. Изключително точно казано, но на практика има известни проблеми в това твърдение. През последните години именно националният отбор стана арена на низки клубни страсти от всички страни. Треньорите селектираха футболистите, съобразно клубната им принадлежност и мениджъра. Журналисти и анализатори постоянно спореха за този или онзи футболист, главно ръководейки се от това за кой тим играе. Когато се случаше някой играч да сбърка фатално на терена, моментално беше нападан и обиждан с думи, отнасящи се до неговия клубен отбор. Най-грозно пък беше по трибуните, където вместо феновете неистово да подкрепят нациоланите футболисти, постоянно се крещяха обиди по адрес на клубните им отбори. В резултат на тази „подкрепа”, националният ни отбор е на престижното 72 място в ранглистата на ФИФА, като преди нас са борещите се с крайната бедност държави от Африка. 

Да, иска ли ни се или не, независимо от това дали можем да го приемем или не, Лудогорец вече е нациолана кауза. Другото е обикновена фенщина и дребнавост. Мачовете на Лудогорец в Европа са свързани с оставането на българския футбол в „играта”. За това да може да запазим настоящите си позиции, да се чуе, че и в България може да са прави качествен футбол, да се произвеждат грамотни футболисти, и не на последно място, да се види, че българската публика обича играта. Мечтата е жива, остават само два стадиона.Този в Букурещ ще се пръска по шевовете от екзалтирани румънци, а на националния стадион „Васил Левски”, всички трябва да покажат, че Лудогорец в момента е национална кауза!

„Лудогорец напред и само победа!”