Валерко, добре дошъл!

Валерко, добре дошъл!

Валери Божинов се завърна в страната, в която не го харесват и даже мразят по собствените му думи. Всички ние му завиждаме за футболните умения, за личните качества и сигурно за засуканите мадами, които често посещават спалнята му.

Добре е, че Валери ще е само за няколко часа у нас и после отпрашва за невероятната и с нищо неприличаща на България - Сърбия. В западната ни съседка уважават чужденците и са концентрирани единствено върху професионалните и личните им качества. В подкрепа на тези твърдения можем да дадем много примери, но ще се ограничим единствено с отношението на сръбските ни съседи към населението  на друга наша страна съседка – Македония. И преди Валери Божинов да се качи на автобуса за обетованата сръбска земя, ни се иска да обърнем внимание на някои неща, които някак си смятаме за важни. Разбира се, даваме си сметка, че нашето мнение въобще не може да бъде меродавно.

Ако трябва да бъдем докрай искрени, много, ама много ни се щеше Валери Божинов да бъде водеща фигура в юбилейния мач на Христо Стоичков. Там, където присъстваха футболисти от най-висока класа, истинските майстори, които хората обожават до лудост.  Легендите се срещат с бъдещите такива, Ицо Стоичков, като носител на златната топка, да играе в един отбор с бъдещия носител на престижната награда.

За наше съжаление, това няма да се случи, но все пак Божинов играе в юбилеен мач, макар с локално значение.  Също със съжаление следва да отбележим, че Валери Божинов ще бъде запомнен като добър футболист, но за родните стандарти. А можеше да бъде по различен начин. Кариерата му започна повече от общаващо и то не в родния Локо Горна Оряховица.

Валери доказа качествата си на Апенините, където футболът е повече от религия. По това време, можем да уверим Валери Божинов, че голяма част от футболните фенове му симпатизираха. Защо нещата не се развиха, както всички предричаха е предмет на съвсем друг разговор. Тук е момента да напомним някои неща. На първо място ни се иска да почертаем, че завистта и омразата не са измислени в България. Навсякъде по света е пълно с народ, който не обича изпъкващите и успели по най-различни причини. Не у нас е измислен острия, до безумие, журналистически език.

Категорично не сме родоначалници на жълтата преса и на постоянното ровене в личния живот на публичните личности. Едва ли е български патент, един човек да бъде изравняван със земята, при първия неуспех. Макар и да имаме малки съмнения, не в България е измислено събличането на състезатели и треньори от фенове по трибуните. Да, няма как да не се съгласим, че някои медии прекаляват. Има такива, за които тиражът е много по-важен от етиката и истината. Все пак обаче да си публична личност, означава да може да ги приемаш всички тези неща по нормален начин.

Така, че Валери, братко, не ти се сърдим, че си се снимал със сръбското знаме. Някак ще приемем, че от чужбина говориш лошо за родината си (това уверяваме те, не се приема добре никъде по света). Ще преглътнем, че няма да си наследник на легендарния номер осем. Нямаме проблем и с Джери Паломба, Николета, Алисия, Цецка, Цоцка и т.н. Едва ли обаче хората ще могат да се примирят, че вадиш нож на умиращата ни нация и жалкия ни футбол. Но Валерко, добър дошъл! Все пак у дома е най-добре...