Началото на края на Манчестър Юнайтед

Началото на края на Манчестър Юнайтед

Какво изниква в съзнанието на един футболен фен, щом чуе името на Манчестър Юнайтед? Преди лятото на 2013г., най – вероятно в главите на привържениците на най – великата игра, са се преплитали мисли като: титла в първенството, спечелване на Шампионска Лига, състав който мачка всичко по пътя си и не на последно място – Сър Алекс Фъргюсън. 

Към днешна дата, името Манчестър Юнайтед, буди по – скоро присмех в публиката на техните големи съперници и отчаяние във верните привърженици на „червените дяволи”. 

Голяма част от подкрепящите отбора, хвърлят вината върху новия наставник на тима Дейвид Мойс. Не е нужно да си футболен „Айнщайн”, за да разбереш, че горкия шотландец го сполетя съдба, която щеше да сполети всеки на неговото място. Не е нужно да следиш Висшата Лига ( най – доброто първенство според нас) от години, отборите, които се състезават там и процесите, които протичат в нея, за да стигнеш до заключението, че Манчестър Юнайтед ще претърпи един от най – големите си крахове в историята. 

Ще започнем анализа от пенсионирането на Сър Алекс Фъргюсън, който за 27 години на чело на клуба, направи „червените дяволи” основен претендент за титлата всяка година, а и страшилище в европейските клубни турнири. Трофеите, които САФ е донесъл на „червените дяволи” са безбройни, но те не са най – важното. По – големият принос на Фъргюсън е, че създаде име на Юнайтед, което будеше сериозен респект и страх в противниците им. По този начин, мачовете се печелят много по – леко, загубили вече психологически, съперниците на манчестърския гранд се предаваха далеч по – лесно на терена. Има безброй примери, в които Юнайтед си взимаше срещите само със своето „име”, с тренировъчна игра, вкарвайки един гол, а след това опонентът е до такава степен обезкуражен да направи нещо, защото срещу него е не кой да е, а Манчестър Юнайтед и мачът отиваше на доиграване. Не случайно бившият мениджър на „червените дяволи” е определян за един от най – добрите в треньорската професия. За повече от четвърт век, можем да кажем, че той беше не само главата(мозъкът), на отбора, но той беше и душата и сърцето на Манчестър Юнайтед, които го тласкаха към победите. 

Чудесно, но вече него го няма. Глава(мозък) на отбора може да се намери, в случая, тя е Дейвид Мойс, но как ще се върне душата, която да накара сърцето на Манчестър Юнайтед отново да забие шампионски? Това вече е безкрайно трудно и точно поради тази причина, кризата която в момента цари в Манчестър Юнайтед ще става все по – дълбока. 

Отборът прекъсна черни рекордни серии на средняци в първенството и го допусна именно на „Олд Трафорд”: „Червените дяволи” загубиха от У.Б.А. у дома през този сезон, а не бяха падали на „Театъра на мечтите” от „дроздовете” от 1978г. , претърпяха поражение от Евертън, а „карамелите” не бяха виждали 3т. като гост на Юнайтед от 1992г. , Нюкясъл се присъедини към тези отбори нокаутирали миналогодишния шампион на Англия на техен терен, побеждавайки ги за пръв път от далечната 1972г., уелският тим Суонзи, се сдоби с първа победа на „Олд Трафорт” и то отстранявайки Юнайтед за Купта на Англия още в 3-ти кръг на турнира. 

Естествено „виновник” е Мойс. Интересна статистика, на която попаднахме бе следната: спечелени победи за първите 31 мача на наставници, които са водели Юнайтед: Мойс – 18, Бъзби – 15, Аткинсън – 14, Фъргюсън – 12, Секстън – 12 и Дохърти – 10. Може би все пак главата(мозъкът) на Юнайтед не е толкова за подценяване. Въпреки качествата си на мениджър, Мойс има нещо, което му липсва. Тежкото наследство, което Фъргюсъм му завеща е да запази респекта на противниците към Юнайтед, а това не се постига със загуби срещу последния в класирането. Той е неспособен да води психологически отбора така, както го водеше САФ. Няма нужното име на мениджър, което да накара играчите да заиграят така, както играха под ръководството на доскорошния си треньор. До голяма степен лошите резултати идват от посредствената игра на футболистите на Юнайтед, които за нас са по – големите виновници, но първо нямат нужната класа и второ, нямат респект към своя треньор, защото знаят, че ако мачът не върви, то на полувремето в съблекалнята няма да летят футболни обувки. 

Да изброим отново симптомите, които говорят за тежко болен Юнайтед, който за нещастие на феновете си, едва ли ще боледува само един сезон. На първо място тимът загуби своето реноме, което бе градено 27 години, т.е. започва от нулата, мениджър, който няма достатъчно влияние над играчите, футболисти, които нямат нужната класа и желание за игра. Трябва да се допълни, че привличането на нови попълнения т.нар. „звезди” от световна величина е нещо като мисията невъзможна. В това си състояние Манчестър Юнайтед не може да привлече голямо име във футбола дори със много милиони евро. Показателно бе през летния трансферен прозорец колко много качествени футболисти избраха други отбори пред МЮ( знаейки, че великия Юнайтед без Фъргюсън ще се срине, както са се сринали много големи империи във времето). Само Фелайни бе привлечен и то, защото има добри взаимоотношения с Дейвид Мойс. Не случайно Уейн Рууни искаше да се махне от клуба, а се появиха и слухове, че Ван Перси не е контузен, а не иска вече да играе в Манчестър Юнайтед


Това е началото на края на един от титаните във Висшата Лига, който ще се срути под ударите на вечния си враг Манчестър Сити. След „ерата Фъргюсън”, град Манчестър ще има нов властелин и той ще бъде Манчестър Сити. Както един бивш „червен дявол” издигна плакат с надпис R.I.P. Fergie, днес спокойно в град Манчестър може да се вее флаг с надпис – R.I.P. Manchester United.