Надграждане

Надграждане

Снимка: 24 часа

Честито! Доброто победи злото, светлата страна на силата най-сетне детронира тъмната. Зеленият Дарт Вейдър е мъртъв, победен от доблесния си опонент, който през цялото време на своето съществуване, неотклонно е следвал правните, моралните и обществените норми.

Честно и почтено е изтърпял наказанието си, за незаконните си действия през годините, платил е всичките си дължими задължения и разбира се, по почтен път/започващ от най-долните ешалони/, е заслужил правото си да е сред елита. Още веднъж честито! Човек няма как да не е доволен, като гледа ликуващите лица на отделните актьори в този комичен епос, който се разигра в центъра на столицата, в четвъртък привечер. От една страна бяха футболистите на ЦСКА, които помпаха самочувствие от началото на седмицата, с бодряшки изказвания и закани. Успешно им пригласяха техните шефове- морални, отговорни и достойни хора, които предупреждаваха, че лошият "зелен", селски опонент, понеже се страхува, ще прибегне към провокации. Разбира се цялото това настроение бе успешно подкрепено от медиите, които обективно и безпристрастно подкрепиха горните версии и гръмко заявиха, че червеният отбор заслужава повече класиране на полуфинал за купата.

Обективността, в името на която се състоят настоящите редове, изисква категорично да признаем, че зеленият Дарт Вейдър е мъртъв. Да, този Лудогорец, който плашеше всички футболни противници, вече е в историята. Отборът, който се превърна в явлението на българския спорт след края на тоталитарния режим не съществува. Или поне такъв какъвто го познаваме. След  срещата с ЦСКА, футболистите водени от Димитър Димитров се превърнаха в негов образ и подобие, а именно типичен провинциален отбор, с типичен провинциален манталитет. Нещо като пловдивските отбори, които иначе са много силни, но само до табелата обозначаваща началото и края на Пловдив.

Няма как, съобразявайки се с географските ширини, да не посочим и виновника за "зелената" кончина. Е, много ясно, това е треньорът Димитър Димитров. В никакъв случай не искаме да излиза, че вадим на умряло куче нож, кама или какъвто и да е там остър предмет, но както каза и Ангел Петричев след мача, Димитров е голям мъж и е свикнал да се сблъсква с подобни коментари. Убедени сме, че за повечето запалянковци, качествата на Херо са безспорни, че го припознават като голям и неоспорим специалист. Внимателният анализ обаче, ще покаже, че това едва ли е точно така.

Тенденцията показва, че бургазлията е прекрасен вариант за отбор, който е в златната среда, който има някакъв проблем или пък се бори със зъби и нокти за своето оцеляване. Прекрасен пример е предишния му отбор. Футболната философия на Димитров е оцеляването. Страхът да не загубиш мача е водещ, а да излъжеш съперника е фундамента във вижданията на този специалист. Не му вярвайте, когато ви говори, че обичал нападателният футбол. Той много добре знае, че едно е да говориш пред медиите, друго е това, което искаш от футболистите си. Този остарял и вреден провинциален манталитет е успешно предаден и на футболистите, които, редно е да кажем, опитваха до този четвъртък да се съпротивляват.

Да, се страхуваш от някого, само заради името му е глупаво, това всички го знаят. Тактическият замисъл на Димитров за мача с ЦСКА, подсказваше именно това, че той се чувства неуверен. Опитът за дефанзивна тактика, беше футболно Ватерло. През първата част инкасираният гол беше най-малкият възможен пасив, който Лудогорец можеше да има. Детайли за смените и изказванията, които направи със сигурност не са необходими, просто защото бяха комични. Димитров не вярва на футболистите си. Те не притежават необходимите качества, погледнати през провинциалния му поглед по една проста причина – не са играчи на столичните грандове, които бъдете сигурни са единствените футболни величини в главата на Херо.

Последното е травма от близкото минало, когато футболът беше доминиран по силов начин от вежливи бизнесмени, през вечните футболни величия. Всъщност няма да е никак преувеличено да се каже, че настоящият наставник е завършен продукт на онова време. И понеже малко претенциозно сме поставили заглавие “Надграждане” е редно да спомене няколко реда и за него.

То със сигурност няма да се случи в Лудогорец. Отборът ще играе все по-зле, мачът с Милан само ще затвърди това. Доста съмнително е дали отборът ще стигне до 7-ма титла. Твърде вероятно е очакванията на “цял един народ” да надделеят и титлата да се озове в отново подчертаваме, в единствените достойни  и честни спортисти, локализирани в отсечката от Ловеч до София.

Ще надгради със сигурност Херо. От началото на престоя си в Разград, той се научи да не говори за съдийските решения, да бъде една идея по-умерен. Сигурно през новата година ще успее да надгради малко и в комуникацията си с футболистите и ако е рекъл Господ –тактически. Без грам съмнения, най-много ще надградят на "Армията". В материално отношение с базите. Също ще подобрят положението си в медиите, които следвайки “обективността”, ще ги обявяват за единствения възможен шампион. Малко вероятно е журналистите, да акцентират на неплатените задължения към държавната хазна, на факта, че повечето хора са готови да приемат всичко, само и само да си гарантират малко удоволствие на зеления терен. Неприятното е, че няма да се вземе под внимание, че възпитанието, което дават същите тези хора на децата си, е да нямат уважение към противника, да търсят всякакви начини да се докопат до целите си. Пък ако ще и това да включва елементарни похвати, като криене на топката от противниковия футболист.

Толкова, честита футболна арабска пролет. А съдията? Недейте, без капка ирония, той няма нищо общо. Просто показа на малкото привърженици на Лудогорец какво е да те ритнат в сърцето. Нещо, което Стефан Николич знае много добре…