Това ли е дъното?

Това ли е дъното?

Снимка: YouTube

Косово, се появява на картата на Европа, преди 13 години, а едва през 2016, получава правото да участва в турнирите на УЕФА. Българският Национален отбор по футбол, загуби от този съперник, но по-лошото е не загубата, която го изпрати на последно място в групата, а това, че бе тотално надигран, от държава, определяна като футболно "джудже", допускайки цели три гола във вратата си. 

Има едно нещо, което ни шокира много повече от поражението тази вечер. Това нещо е цензурата и толерантността, която се проявява от така наречените "спортни медии" и "журналисти". В първата среща на Балъков като селекционер, в настоящата кампания срещу Чехия, коментаторът на мача Петър Василев, прояви смелостта да критикува посредствената и доста жалка на моменти игра на националите.

Станислав Ангелов, който бе гост в студиото, след края на мача, дори изрази възмущението си как коментаторът може да си позволи да говори по такъв начин за българските футболисти и как се допуска едва ли не да коментира. Какво се случва с коментара на "Петела" в днешния мач с Косово? Играта на нашите е не по-малко комична и мъчна за гледане, но "Петела" открива множество футболни достойнства и след края на мача, дори изрази съжалението си, че България губи, защото  показала много добра игра за разлика от тази в Прага.....

При това жалко лице на "трикольорите", което не е от днес или вчера, при смяната на безброй треньори и няколко поколения, резултатите са повече от плачевни, а стилът на игра....,ами всъщност такъв няма. 

Скандалното в случая е, че се върти една и съща грамофонна плоча, която е толкова изтъркана, че вече ушите ни хванаха мазоли. Как това е материалът, с който разполагаме. Нямаме футболисти, които да играят в големи отбори, липсва ни класа, все пак сме малка държава, не трябва да живеем в миналото(Исландия са малка държава с малко над 350 хил. души население и не мога да изброя множество звезди, които да играят в големи отбори, но островитяните се класират за поредно Европейско и Световно Първенство) и т. н.

За всички е ясно, че проблемът не е в треньора, колкото и пъти да бъде сменян. До някаква степен може да се дължи на играчите. Няма как да очакваме чудеса, като най-добрият футболист на България - Кирил Десподов, не може да се пребори за титулярно място в Каляри, тим, който 7-8 кръга преди края на сезона, не беше сигурен дали ще оцелее в Серия "А" .

Класа и футболисти липсват наистина, но по-лошото е, че не се вижда светлина в тунела и от поколенията, които идват. Проблемът е генерален, но никой не го назовава, а се върти ли върти плочата, а затъването става все по-голямо. Никой не задава въпроса защо нямаме и КОЙ е виновен?

Защото школите не произвеждат футболисти, защото играят момчета, които са прототипи на -Ники Михайлов , протежета без качества, но с гръб и силни финансови възможности. Няма бази, стадионите на някои от отборите в Първа Лига все още нямат осветление. Дори Македония имат уникално съоръжение "Филип II", което бе арена и на мач за Супер Купата на Европа между Р. Мадрид и М. Юнайтед,  докато нашият "Васил Левски" се е превърнал в пълна съборетина. Първенството ни е едно от най-криминалните, с постоянни "съмнения" за уредени срещи. 

За всичко това не е виновен треньорът "Х", не са виновни и момчета като Чорбаджийски(по времето на Хубчев), които нямат нужните качества, но биват пускани по всяка вероятност заради мениджърски интереси и натиск. По нищо не личи да има промяна в това отношение и при Балъков, като старата песен на нов глас, че няма да се позволи друг да реди състава я знаем, но действителността е ясна на всички. 

Рибата се вмирисва от към главата, а в случая там смрадта е много силна. Ръководството на БФС и неговият президент в лицето на Борислав Михайлов, доведоха футбола ни до резили като този с Косово, до кървави дербита с Люксембург, Малта и .т.н.

Това е, пак ще слушаме как нямаме футболисти, как се готви нова треньорска смяна. Жалкото в случая е, че медиите и "журналистите" не ровят там, където щяха, в една Западна Европа и в този един нормален свят, ровенето нямаше да престане, докато не настъпи промяна. 

Тук промяната е обречена да не се случи, защото хората, от които тряба да започне, също са опиянени от звуците на Преслава в комбинация с уиски, но без аулин.