Срамът от това, което се случи от трибуните е много по-голям от този, който претърпяхме на терена

Срамът от това, което се случи от трибуните е много по-голям от този, който претърпяхме на терена

Снимка: Catherine Ivill/Getty Images

В последните няколко десетки години, почти всеки един мач на Националния отбор по футбол, поражда в българския фен изключителен неприятни емоции. Оставяме на страна представянето на родния ни тим, което може да бъде описано като срамно и унизително, а Бербатов дори стигна още по-далеч, определяйки бездушниците на терена, като "генетично" изоставащи от своя противник.

За съжаление, по-тъжното е, че генетично и ментално бе изоставането и по трибуните на Националния Стадион "Васил Левски". След като от една седмица се говори, че българските фенове са расисти, че при проява на расистки скандирания на стадиона, срещата може да бъде прекратена, най-дебилното нещо, което можеше да произведат феновете като реакция на всички коментари бе именно това.

Маймунските звуци отекнаха по-силно от получените шест гола от Пламен Илиев, а нацистките поздрави цъфнаха по всички световни медии. Това е нещото, което ни кара да се срамуваме много повече от това, че отборът ни е пълен "sh*t". 

Тези грозни прояви, допринесоха за това да подчертаят дебело, че колкото: трагични, нищожни, безхарактерни и тактически неграмотни сме като отбор, което ни отдалечава на светлинни години от големия световен футбол, толкова ментално изостанали и дебилни сме като манталитет и разсъждения.

Кризата във футболно отношение е болезнена, но разрешима, по-страшна е другата, за която лекарство няма да бъдат поредните глоби от УЕФА.